Gramada. Ivan Vazov

Gramada - Ivan Vazov


Скачать книгу
ван Вазов

      ГРАМАДА

      Залюбил е млади Камен

      Цена хубавица,

      И за Цена се милее

      Негова душица.

      Но не че тя има наниз,

      Скъпи огърлици,

      Свила ръбени сукмани,

      Три върви жълтици.

      Не че Цена е прочута

      И кметова щерка,

      И че бащино й имане

      Няма брой, ни мярка;

      Но че тя е паметлива

      И добра в сърцето,

      И защото има очи

      Сини кат небето;

      И че злато той ще има,

      Кат работи честно –

      Дор е челяк млад и здрав,

      Сичкото е лесно –

      Но невеста който търси –

      Харно да се взира,

      Че веднъжка челяк либи

      И веднъж избира.

      И Цена е либе свое

      Камена избрала:

      Нему първен от глава си

      Цвете е подала.

      На тлъки и по седенки

      Двамата се срещат,

      По празници на хорото

      Един с друг се фащат.

      И на извора студени,

      С менци кат отива,

      Тя го види, че я чака

      Вода и дава да напива.

      Утром, къде изгрев-слънце,

      Там ще го намери,

      По вечеря той я чака –

      От любов трепери.

      По котлите й, като дрънкат,

      Че е тя угажда,

      По гласът я той разбира,

      По стъпките сяща . . .

      Любов – тая сладка мъка,

      Кой не е я пащал?

      Нейни радости и пламен

      Кой не е усящал?

      Кое младо, кое живо

      Тъй не е любило?

      Чие сърце в гърди жежки

      Силно не е било,

      Кога либето да дойде

      Часът приближавал,

      И всяк един шум душата

      Стряскал и смущавал:

      И вятърът слаб, що вее,

      И листът, що шъпне,

      И гадинката, що мърда, –

      Правяли да тръпне!

      В любов, песни и въздишки

      Дните им минуват,

      Заран, вечер не делят се,

      Ноще се сънуват.

      И не вярват, че в живота

      Има и зла среща,

      И че злото ще отрови

      Ясна им надежда.

* * *

      А богат е Ценин баща,

      Богат и имотен:

      Брави има две хиляди

      И коне петстотин.

      Нивята му, лозята му

      Мъчно се измират,

      Горите му не се знае

      До де се простират.

      Има злато много – йоще

      Има да сдобие –

      Царски данък – пот сюрмашки

      На полвина крие.

      Той, казуват, бил приятел,

      С люти Пашаджика –

      Кога идавл му на гости –

      Черпял го с мастика.

      И богат е Цеко много –

      Другар на хайдуци –

      Има челяд многобройна:

      Деца, снахи, внуци.

      Всяокой тачи го, че той е

      Кмет и чорбаджия;

      До година, живота да е,

      Ще стане хаджия.

      Всякой на крака му става,

      Кога заминува,

      А псувните зад гърба си

      Цеко ги не чува…

      И не ще той за щерка му

      Камен да се блазни,

      Хорски думи го ядосват

      И слухове разни.

      "Тоя пъси син проклети,

      Дига яд в сърце ми:

      Нивга Цековата щерка

      Няма той да земе!

      Срам ми иде, щом помисля…

      Не може да бъде!"

      Тъй си дума Цеко стари

      И щерка си съди:

      "Мари Цено, лудетино,

      Мари луда дъще,

      Я послушай що се бъбри

      По хорските къщи!

      Стига си ти по седенките

      С Камен бесняла,

      Заран, вечер на извора

      Със него гълчала,

      Че той не е мъж за тебе,

      И мен не приляга –

      Че е Камен сюрмах-просяк,

      Гол като тояга.

      Камен няма в мойта къща

      Зет да се натика,

      Дор татко ти на свет ходи

      И Цеко се вика!"

* * *

      Тъжи


Скачать книгу