Zihra. Ivan Vazov

      Към вас ще се завърна аз,

      балкани мили, красни,

      душата ми лети без свяст

      към небеса ви ясни.

      Пространства, пропасти, гори

      изчезнуват пред мене

      и нов се хоризонт откри

      на моето стремленье.

      Хвърча, треперя като лист

      и с пламък във сърцето

      аз дишам въздуха ви чист

      и плувам ви в небето

      и виждам тия планини

      и хладната долина,

      блеснала в цвят, в зеленини,

      кат пролетна градина.

      Де бистрата Бързия лей

      вълните си прохладни

      между гори, де славей пей,

      между скали грамадни,

      там, дето спомени свети

      за мен сега живеят

      и толкоз радости, мечти

      умрели в гроб немеят,

      долино мила, тихи край!

      Цъфти, блести, пленявай!

      Със хубости света омай

      и с мирис упоявай!

      Гората завет ти държи,

      зефирът те милува,

      Бързия сладостно тъжи

      и детски се вълнува…

      А птички весело цвъртят

      по горските рътлини,

      девойки млади ги дружат,

      кат ходят за малини —

      природа чудна те краси,

      долино миркзлива,

      но ти да можеше да си

      сто пъти по-красива,

      но твойте кичести хълми

      да бяха ощ по-красни

      и твойте гиздави моми

      да бяха ощ по-страстни,

      малините ти – с по-жив шар,

      небето по-богато

      и твоят мрамор – рядък дар —

      да беше чисто злато,

      и твойте птици и зори

      по-весели и будни,

      и твойте шумести гори

      по-тайнствени и чудни,

      аз пак не бих мислил за теб

      не щял бих да те помня,

      долино, рай прекрасен, леп,

      долино сърцеломна,

      ако верига страшна днес

      не свързваше сърце ми

      за всякой камък, дол и лес,

      за всички ъгли неми;

      ако не беше всякой кът

      със спомени заселен,

      де демон тай се, като смърт,

      с мен вечно неразделен…

      Ах, много зли дни преживях

      и удари изпатих.

      Какви беди не претърпях,

      посрещнах и изпратих!

      От болки, скърби не оста

      в душа ми диря явна

      и язви зли от клевета

      зараснаха отдавна.

      Любих, мразих и пак любих,

      и изново забравих,

      на смъртни врагове простих,

      приятели оставих.

      Забравих радост и тъга,

      и бъдеще, и слава:

      едничък спомен досега

      не мога да забравя!

      Ах, само оня образ жив

      ме дири и преследва

      и аз го любя послушлив,

      и той ми заповедва,