El séptimo gesto. Tsvetanka Elenkova
Всичко е добре, свършва ли добре
«Всичко е добре, свършва ли добре» – казва майка ми и обръща дрехите на лице, когато ги слага в пералнята. За да белнат. Обръща дрехите наопаки, когато ги увисва на простора. За да не избелеят. Всичко е добре, свършва ли добре, но как да познаеш къде свършва опакото и къде почва лицето. Децата често ги бъркат, лудите също. И на мен ми се случи да облека лятната си рокля с етикета отвън и да се разходя из Стария град в Родос. Хората не забелязаха. Гледаха ме в краката или в очите някои. Дали е права майка ми, или просто не виждаме?
Todo está bien, si acaba bien
«Todo está bien, si acaba bien» –dice mi madre y voltea la ropa al derecho cuando la pone en la lavadora. Para que se blanquee. Voltea al revés la ropa cuando la pone a secar. Para que no se destiña. Todo está bien si acaba bien, pero cómo adivinar dónde acaba el revés y dónde comienza el derecho. Los niños los confunden a menudo, los locos también. Y a mí me pasó ponerme mi vestido de verano con la etiqueta por fuera y pasear por la Ciudad Vieja en Rodas. La gente no lo notó. Me miraban las piernas o algunos a los ojos. ¿Está mi madre en lo correcto o simplemente no vemos?
Смяна на водопровода
След скъсването по мрежата обикновено става късо съединение. Токът угасва. След скъсването по водопровода обикновено почват течове. Наполовина тече през чешмата, другата се губи някъде. Плащаш цялата. Онази от чешмата всички я пият. За другата никой не знае. Само предполагат. Стари каменинови тръби, от които се хваща рак, казват. Дойдоха, смениха ги с нови. Три дни стояхме без вода. Сега я пием – плащаме. С вкус на метал. «Никой не заслужава сълзите на едно момиче» – казваше майка ми.
Cambio de la tubería de agua
Después de la falla en la red eléctrica por lo regular se produce un corto circuito. Se corta el suministro. Después de romperse la tubería del agua por lo regular comienzan las fugas. Una parte se derrama por el grifo, la otra se pierde en algún lado. La pagas toda. La del grifo todos la beben. De la otra nadie sabe. Únicamente lo imaginan. Viejas tuberías de gres, de las cuales se contrae cáncer, cuentan. Vinieron, las cambiaron por nuevas. Estuvimos tres días sin agua. Ahora la estamos tomando, pagamos. Con sabor a metal. «Nadie merece las lágrimas de una chica», decía mi madre.
Последните ще бъдат първи…
Дето свърших, там започнах. С последните капки от лейката полях цветето, с първите отново. Онези, които разсадихме, другите направо в пръстта, ги настигнаха. Цветето на гарденията се стопи подобно на цвете от шоколадовата глазура. На снимката не можеш да ги различиш. Кучето ми единствено от цялата къща е девствено. Чувам го как вие нощем срещу луната, мисля си, вие срещу химена ѝ. И яхва халищата, когато ги изнесем напролет. Халищата ги перем наесен. И ги препираме.
Los últimos serán los primeros...
Donde terminé, allí comencé. Con las últimas gotas de la regadera regué la planta, con las primeras una vez más. Esas que trasplantamos, las otras, directamente en la tierra, las alcanzaron. La flor de la gardenia se derritió igual que una flor del glaseado de chocolate. En la fotografía no puedes distinguirlas. Mi perra es la única en toda la casa que es virgen. La oigo aullar a la luna durante la noche, yo creo que le aúlla a su himen. También monta las alfombras cuando las sacamos en primavera. Las alfombras las lavamos en otoño. Y las relavamos.
Шофирането не е за всеки
Когато съм зад волана отнесена, вятър под мен като от вентилацията на универсален магазин точно на входа. Понякога го усещам как ме държи в коловоза си – топка за боулинг, с тежестта си го усещам. Но не пускам волана. Шофирам. Воланите – цели плисирани от завои. От седене на едно място. Като на събрание. Когато съм зад волана. И виждам насреща си дървета, полета, къщи, други като мен. В една сфера завъртяна, откъдето се тегли тиражът на «Спорт Тото». Както съм отнесена, някой посяга и ме отнася.
Conducir un coche no es para cualquiera
Cuando estoy tras el volante atolondrada, un viento debajo de mí igual que la ventilación de un gran almacén justo en la entrada. A veces lo percibo de qué manera me mantiene en su carril: una bola de boliche, con mi peso lo siento. Mas no suelto el volante. Conduzco el coche. Los volantes de mi falda, plisados por las curvas. De estar sentada en un sitio. Igual que en una reunión. Cuando estoy tras el volante. Y veo frente a mí árboles, campos, casas, a otros como yo. En una esfera que gira, de donde se extraen los números ganadores de la lotería