Заложи На Любовта. Sophie Adams
захванах с предварителния подбор преди да отида при нея, да я избера и да я хвърля през рамо и я имам точно там, в средата на стаята, като пещерняк. Успокой се,Уилямс! Казах си. Бях сексуален, но не и перверзен тип.
Обзаложих се, че ще мога да игнорирам червенокосата, минавах покрай нея без да погледна в нейната посока – бях сигурен, че погледа с крайчеца на окото не се брои. Чувствайки се малко възбуден и притеснен, отидох при Елия, който ме чакаше до Пеги, асистентката му и Брайън, неговия стажант, която той беше взел под крилото си откакто го беше намерил да се разхожда зад казиното, търсейки храна и място за спане. Той го правеше, откакто бе загубил родителите си и след като вече не го приемаха в приютите, защото е станал на осемнадесет преди 2 месеца.
– Тай – каза Елия, докато се здрависа и се засмя. – Готов ли си за предварителна селекция?
Тези предварителни селекции за казиното на Уилямс вече бяха легендарни в града. Този избор беше част от естествения чар на нашите спектакли и създаде още по-голямо очакване сред момичетата. Те бяха много конкурентоспособни една с друга и биха направили всичко, за да бъдат избрани, дори и ако не бяха избрани да бъдат от главните танцьорки.
– Разбира се – казах аз и след като го поздравих, прибрах късметлийската си монета обратно в джоба си. После чух звука на токчета по пода. Докато се обърнах, видях Ани да пресича стаята към нас с клипборд в ръката си. – Хайде да започваме?
Започнахме да вървим надолу по опашката. Предварителният подбор за танцьорки за казината на Уилямс е резултат от красота, харизма, чувственост и, разбира се, късмет. Докато вървяхме бавно покрай конкурентките, аз посочвах онези, които по някакъв начин грабваха вниманието ми. Тези, които бяха избрани, бяха идентифицирани чрез гривна и отведени в театъра. Процесът беше напълно случаен и без никакви основни изисквания освен да отговарят на исканията ми за добър вкус.
Понякога Елия прошепваше нещо в ухото ми за едно момиче или друго, което бях пуснал, но което беше привлякло вниманието му. Неговото мнение беше много уместно, тъй като той имаше добро око за техниката.
Вървяхме по протежение на цялата опашка от красивите жени, които правеха всичко възможно да заемат секси пози, цупене с цветните си устни и изпъчвайки своите бюстове, за да покажат своите атрибути, колкото е възможно по-добре.
Обикновено, посочвах две или три, може би дори четири, жени, които щяха да танцуват за мен на друго място. Очевидно, една по една, понеже бях разбрал отдавна, че танцьорките мразят да споделят шоутата си. Но досега, въпреки че намерих някои които бяха мой тип, не че изисквах много, не бях усетил онзи ловен инстинкт. Какво ставаше?
Стигнахме до последната част от опашката и очите ми веднага отидоха при последната танцьорка. Червенокосата. Малък проблем, който със сигурност щеше да се превърне в голямо главоболие за мен. Да я избера щеше да е толкова лошо на толкова много нива, че дори не трябваше да се замислям.
Не