Вълшебният пръстен на Алисия и царството на джуджетата. Зохра

      Слънцето започваше да залязва и светлината в пещерата на джуджетата ставаше все по-топла и уютна. Алисия се чувстваше уморена след целия ден, прекаран в градината, но в същото време и много щастлива. Тя беше научила толкова много нови неща и беше помогнала на джуджетата да се грижат за цветята и зеленчуците.

      Гъмбъл се приближи до нея и се усмихна. "Време е да се прибереш, Алисия," – каза той. – "Баба ти сигурно се притеснява."

      Алисия се натъжи, че трябва да си тръгне. Тя беше толкова добре в царството на джуджетата и не искаше да се разделя с новите си приятели.

      "Ще се върна ли пак?" – попита тя с тих глас.

      Гъмбъл се засмя. "Разбира се, че ще се върнеш! Просто сложи пръстена и пожелай да ни видиш. Ние винаги ще те чакаме."

      Той ѝ подаде малка торбичка, пълна с медни сладкиши. "Това е за из път," – каза той. – "И да споделиш с баба си."

      Алисия благодари на Гъмбъл и се сбогува с всички джуджета. Те я прегърнаха и ѝ пожелаха лека нощ. Тя се почувства обичана и ценена.

      Гъмбъл я поведе до вратата в корена на ябълката. Преди да излезе, той ѝ каза: "Не забравяй, Алисия, ти си специална. Ти имаш вълшебен пръстен и сърце, пълно с доброта. Използвай ги, за да направиш света по-добро място."

      Алисия кимна и излезе от вратата. Тя сложи пръстена на пръста си и си пожела да стане отново голяма. В миг, тя се върна в обичайния си размер и се намираше под ябълката. Вратата към царството на джуджетата изчезна, сякаш никога не е съществувала.