Перлата на Орис: Историята на Туса. Зохра
отвърна Туса гордо. "Ние сме пазителите на Орис."
"Пазителите?" – Кай повдигна вежди. "От какво пазите?"
Туса се поколеба. Не знаеше дали може да му се довери. Но имаше нещо в искрените му сини очи, което я караше да се чувства спокойна.
"От…тъмнина" – прошепна тя. "Има тъмнина, която се надига от дълбините. Тъмнина, която заплашва всичко."
Кай помълча, после попита: "Тъмнина ли казваш? Като буря?"
"Не, не като буря. Нещо много по-лошо. Нещо, което дори и най-мощните миди не могат да контролират."
Кай се намръщи. Виждаше страх в очите й, страх, който беше истински.
"Добре, ще ти повярвам. Аз съм рибар, не магьосник. Не разбирам от тъмнина и магии. Но знам как да помогна. Какво мога да направя?"
Туса беше изненадана от неговата готовност да помогне. Очакваше подигравки, отричане, страх. Но вместо това видя само искрено желание.
"Не знам" – призна тя. "Магията на мидите е сложна, не мога да я обясня. Но може би… може би можете да ни предупредите, ако видите нещо странно. Ако видите тъмни сенки във водата, необичайни приливи, странни същества."
Кай кимна. "Ще следя. Ще предупредя и останалите рибари. Бъди сигурна. Но ти трябва да се върнеш във вашия свят от черупки. Не е безопасно да си тук, особено с тази…тъмнина, която говориш."
Туса знаеше, че е прав. Беше прекарала твърде много време на брега. Време беше да се върне у дома.
"Благодаря ти, Кай" – каза тя. "Ще се видим отново."
"Надявам се" – отвърна той с усмивка.
Туса се обърна и се върна към морето. Докато плуваше към кралството на мидите, тя се замисли за срещата си с Кай. Той беше различен от всички миди, които познаваше. Беше искрен, отворен, готов да помогне. И може би, само може би, беше ключът към спасението на Орис.
Но тя знаеше също, че срещата им е била нарушение на древни закони. И че ще трябва да пази тайната си от родителите си, от придворните, от всички.
Връщайки се в двореца, Туса се опита да изглежда спокойна и невъзмутима. Но майка й, кралица Серафина, веднага усети нещо.
"Къде беше, Туса?" – попита тя с остър тон.
Туса поколеба. "Бях…на разходка."
"Разходка ли? Без охрана? Без разрешение?"
"Исках просто да помисля" – обясни Туса. "Имам нужда от малко време за себе си."
Серафина я погледна с проницателен поглед. "Нещо те тревожи, Туса. Можеш да ми кажеш."
Туса стисна устни. Не можеше да каже на майка си за Кай, за тъмнината, за всичко, което се беше случило на брега.
"Всичко е наред, мамо. Просто съм малко стресирана от уроците."
Серафина въздъхна. "Знам, че е трудно. Но трябва да се подготвиш. Ти си наследницата на кралството, Туса. Имаш отговорност към народа си."
Туса знаеше, че майка й е права. Но не беше сигурна дали може да се справи с тази отговорност. Тя беше само мидено момиче, загубено в свят на тъмнина и тайни.
По-късно същата вечер, докато Туса стоеше на балкона на стаята си, тя чу шепот. Беше тих, едва доловим, но го чуваше ясно. Беше гласът на морето, гласът на Орис.
Конец ознакомительного фрагмента.
Текст