Stihotvorenija. Hristo Botev

      но брат им падна, загина,

      затуй, че клетник не трая

      пред турци глава да скланя,

      сюрмашко тегло да гледа!

      Кажи им, майко, да помнят,

      да помнят, мене да търсят:

      бяло ми месо по скали,

      по скали и по орляци,

      черни ми кърви в земята,

      земята, майко, черната!

      Дано ми найдат пушката,

      пушката, майко, сабята,

      и дето срещнат душманин

      със куршум да го поздравят,

      а пък със сабя помилват…

      Ако ли, майко, не можеш

      от милост и туй да сториш,

      то 'га се сберат момите

      пред нази, майко, на хоро

      и дойдат мойте връстници

      и скръбно либе с другарки,

      ти излез, майко, послушай

      със мойте братя невръстни

      моята песен юнашка —

      защо и как съм загинал

      и какви думи издумал

      пред смъртта си и пред дружина…

      Тъжно щеш, майко, да гледаш

      и на туй хоро весело,

      и като срещнеш погледът

      на мойто либе хубаво,