Tygite na Bylgarija. Ivan Vazov

Tygite na Bylgarija - Ivan Vazov


Скачать книгу
ван Вазов

      Тъгите на България

      На България

      На теб, Българио свещенна,

      покланям песни си сега.

      На твойте рани, кръв безценна,

      на твойта жалост и тъга,

      на твойте сълзи и въздишки,

      на твойте страсти и тегло

      и на венеца мъченишки,

      кой грей на твоето чело.

      Прокуден тука на чужбина,

      далеч от твоите гори,

      сърцето ми сега проклина

      тирана, който те мори.

      Прийми тез песни, майко мила,

      отйек на жалостний ти зов

      и плод на сладката любов,

      с коя душа ми си пълнила;

      прийми тез песни, пълни с гнев,

      кат вихъра, що пей по друма,

      ту жални, кат шумът на Струма

      и като горския напев.

      О, майко, аз видях тиранът,

      като ръцете си вапца

      в кръвта на твоите деца

      и чух как плачеше Балканът

      и твойте сини небеса!

      Но през червените порои,

      що ти проля във таз борба,

      аз видя дните ясни твои

      на твойта бъдеща съдба.

      Дано таз вяра, туй мечтанье

      не се разбие в някой брег

      и твоя зов да не остане

      като в пустинята без ек.

      30 ноември 1876

      Чуйш ли гръмът при Морава?…

      Чуйш ли гръмът при Морава?

      Чуйш ли бойната тръба?

      Там Черняев поразява

      турците в кървава борба!

      И при Урал, и при Нева,

      и при Кавказ, и при Дон

      руско сърце закипева,

      тръпне руски небосклон!

      И мужика прост, и князът

      от колиба, от палат

      през земи широки газат,

      тичат весело на рат.

      И богатият помага

      за идеята света,

      и вдовицата полага

      най-подирня си лепта.

      Син прощава се с баща си,

      щерка с майка, брат със брат.

      И казакът от жена си

      сабята поима с яд.

      И на бойните полета,

      верни на един завет,

      в град куршуми и гюллета

      летят яростно напред.

      1 септември 1876

      Жалбите на майките

      И жените ме спираха да ми разказват тъгите си. Те плачеха и се удряха в гърдите, а аз не можех никак да им помогна.

Мак Гахан

      I

      Чужденецо милостиви,

      бог ли те прати при нас,

      наште мъки зли, горчиви

      да ти кажем в тоя час?

              Виж ти нашите неволи,

      как лейм сълзи като град,

      как сме болни, как сме голи,

      как умираме от глад!

              Аз бях майка с три дечица

      като ангели наглед,

      имах щерка хубавица,

      мила като майски цвет.

              Имах къща, имах стреха,

      тих прекарвахме живот,

      трудът беше ми утеха

      и децата ми – имот.

              Но дойдоха зли душмани!

      Чужденецо, аз видях

      тук децата си изклани

      и дома си в дим и прах.

              И останах да чернея

      тук без хляб и без въртоп,

      и се чудя как живея

      в този свят, тоз черен гроб!

      II

              Ти дойде да ни обидиш

      (харен гледаш се човек),

      ох, тез рани, що ги видиш,

      имат ли, кажи ми, лек?

              Чужденецо, обади ми

      нейде мислят ли за нас?

      Ох, това, що тук търпиме,

      има ли го и по вас?

              Кой дойде да обезчести

      челядта ви там пред вас,

      да отрови, озлочести

      живота ви в един час?

              Имал ли си щерка млада

      и която ти видя

      в кръв обляна като пада?…

      Имал ли си ти деца?

              Дали нявга ги изгуби,

      както ги изгубих аз?

      Знайш ли как се мъчи, скуби

      майчинто сърце у нас?

              Има ли и


Скачать книгу