.

      С кръв гяурска утолихме

      Жаждата си, ей Аллах!

      Ний душмана поразихме,

      И байрака си побихме

              Върху неговия прах!

      С името на Мохамеда

      Мръсния стъпкàхме кръст!

      Ей Аллах! Каква победа!

      Черна кръв се вредом гледа,

              Знак на страшната ни мъст!

      Българи! О сган робове!

      Смърт ли вий креехте нам?

      Тъй ли чупите окови?

      Тъй ли вдигате ножове

              Срещу славния Ислям?!

      Вижте, как ви зле измачка

      Вас пророковият гняв!

      Сичко ваше нам е плячка,

      А момите ви – играчка

              На добишкия ни кеф!

      Ваште хубави градища

      Днес са страшен пущинак,

      И въз техни пепелища

      Гарваните грачат! Вижте

              Перущица и Батак!

      Вий сте жертви поругани

      И оставени на нас,

      И от наште ятагани

      Кой ще смей да ви отбрани?

              Кой ще се смили за вас?

      Ей Аллах! Каква победа!

      Цапаме в гяурска кръв.

      Пущинак се вредом гледа

      И гяурските му чеда

              Дразнят ни със нова стръв.

      Скоро сичко ще се свърши!

      Сичко ще да стане прах!

      Ножът сичко ще довърши —

      И огънят ще избърши

              И последний знак от тях?

      А Русия?!… От години

      Враг е наш непримирим!

      Нека днес сеир да чини —

      В нейни братя и роднини

              Как ще да я поразим!

      „В България клане и сеч! —

      вестяват някои газети,

      но аз ви давам честна реч,

      че туй са клевети, навети:

      отдавна ние знаем веч

      журналите какво са цвете.

      Лъжа е чиста, уж че там

      секат народа без пощада,

      че от три месеца насам

      май много от ножа пада!

      От Елиота[1] точно знам:

      въз Портата е туй набяда!

      Не крия тук, че има (ах!)

      и две-три села изгоряли,

      но турци да бедим е грях,

      че туй да сторят са желали:

      знам точно, че огъня в тях

      сами са българите туряли!

      А за жените? Може, да…

      към тях са слаби османлийте;

      но и журналите всегда

      държат за капитал лъжите

      и тез безброй моми, деца

      в колоните им са убити!“

      Тъй нагло лордът с хладен вид

      министерската реч си каза —

      и тих, циничен, зверовит,

      блъвна си страшната омраза

      към нас и лъжейки без стид,

      очите на света замаза.

      Но, о, афронт! На туй протест

      от хиляди места се дава

      и после таз гръмовна вест

      лъжлив пред цял свят лордът става.

      О, Английо, защо ли днес

      бездушен