Tygite na Bylgarija. Ivan Vazov
notre rage ainsi rien ne s’opposa.
Psara n’est pluis. Dieu vient de l’effacer.
Sur ses débris le vain qanqueur qui se repose
Rêve le sang qu’ll lui reste à verser.
С кръв гяурска утолихме
Жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
И байрака си побихме
Върху неговия прах!
С името на Мохамеда
Мръсния стъпкàхме кръст!
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа,
Знак на страшната ни мъст!
Българи! О сган робове!
Смърт ли вий креехте нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножове
Срещу славния Ислям?!
Вижте, как ви зле измачка
Вас пророковият гняв!
Сичко ваше нам е плячка,
А момите ви – играчка
На добишкия ни кеф!
Ваште хубави градища
Днес са страшен пущинак,
И въз техни пепелища
Гарваните грачат! Вижте
Перущица и Батак!
Вий сте жертви поругани
И оставени на нас,
И от наште ятагани
Кой ще смей да ви отбрани?
Кой ще се смили за вас?
Ей Аллах! Каква победа!
Цапаме в гяурска кръв.
Пущинак се вредом гледа
И гяурските му чеда
Дразнят ни със нова стръв.
Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах!
Ножът сичко ще довърши —
И огънят ще избърши
И последний знак от тях?
А Русия?!… От години
Враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини —
В нейни братя и роднини
Как ще да я поразим!
1876, юлий 30
Дизраели
„В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.
Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота[1] точно знам:
въз Портата е туй набяда!
Не крия тук, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но турци да бедим е грях,
че туй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите туряли!
А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и журналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са убити!“
Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.
Но, о, афронт! На туй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездушен
Английски посланик в Цариград през 1876 г.