Оригване зъбата жаба. Фентъзи комедия. СтаВл Зосимов Премудрословски
в стената и го обърна пред себе си. Черупките нямаха очи и затова те гледаха с целия си череп и видяха веднага в кръг, само двадесет процента беше съсредоточено внимание, а останалото се считаше за странично.
– – с какво се търкаля памучна вата, скочи? – тя плесна по задната част на главата с костта на Зулк Пукик, който се усмихна сладко и въздъхна отново, слънчев.
– – Е, хе, хе – тъгата се появи от лявата страна на черепа под формата на пясъчна капка и се търкулна по бузите й, оставяйки отпечатък.
– – Не ви bzdi, като пърхот на мишниците! – извика Зулка и сложи щракване с крака на Пукик. Щракването прозвуча и отекна в дълбините на тунела.
– – Кликнете отново! – попита Пукик.
– – Че, харесва ли ви?.. Задръжте.. – и Казуля сложи фофан под задната плоча толкова много в него, че всякакви боклуци избухнаха от порите на черепа му.
– – Ооооооо!!!! – черепът беше замръзнал от треперещ трепет, защото това е такъв начин на измиване, като вана или душ.
– – Не размишлявай, зема, не гнией вълната. Всичко е толкова супер!!!
– – Няма да се наведа … – за гундела той е меланхоличен.
– – Огъване!.
– – Не се огъвайте..
– – огъване!!
– – Не се огъвайте!
– – Огъване!!!
– – Не се огъвайте!!
– – огъване!!!!
– – Не се огъвайте!!!
– – огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване, огъване!!!!! – Зулка пое дълбоко въздух и изкрещя – Аааааооо!!!!!!!
– – Не крещи като прасе. – Пукик си тръгна.
– – И какво е «прасенце»?
– – не знам, така ми хрумна.
– – От къде?
– – От камилата.
– – Камили? Каква е тази дума?
– – А?.. Да, както и «прасето». Остави ме на мира, вече разтърсен.
– – Аааа! Да, отпуснете се.
– – Какво, «aaaaa»? – прекъсна я Пукик.
– – Да, разбрах?! – попита Зюлка.
– – Какво, «разбрано»?
– – Това «прасе» е «камила», а «камила» е..
– – «прасе»! – добави стрък и извади друг корен от стената. – Не свети… Искаш ли да ядеш? – и я пъхна в очите.
– – Ъгъ.. – изплю тя. – Да, какво ядеш, но яж. Огледайте се. Колко е красиво всичко, дарко..
– – Тото и него, което е тъмно и не се вижда хрян, с изключение на вас.
– – И по-добре погледнете, това е вашата родина, родина!!
Пукик глупаво и кисело вдигна черепа си и обърна концентрирания си поглед и отново не видя нищо. Той погледна неусетно и със странично зрение… и отново от.
– – Да, не гледаш, а гледаш вътре, дълбоко в смисъла…
– – Какво?
– – Това!.. Какво искаме вътре.
– – нищо не виждам. – и Пукик възмутително свали острието си.
– – Как така: виждам, но вие не? -Зулка с вратния си нерв стисна черепа си на два завоя и започна да се обръща: сега надясно, после наляво, после