В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски

      След като изтича от двора, другар, маневриращ в зигзаг, започна да преодолява градински насаждения, разбивайки оранжерии и котловини на парчета, а прасето Бомуся на мамута се стремеше да го ухапе по петата, само дръжката на мини-меч от осемнадесети век, стърчащ от никел, намесен в несъвместим хват. Разстоянието беше кратко и другарят вече крещеше за помощ и само остри завои му помагаха да избяга и да избяга, което бе посочено от тълпа азиатско-цигани и народни зрители-съседи, които се взираха извън оградата. Таджикски и цигански майки дръпнаха децата от оградата, но те не се откъснаха, искайки да гледат жив трилър, наречен: «отмъщение и екзекуция на прасето на мамута Боруси над боец на руската армия». И би било трагично, ако не беше спасителната купчина оборски тор в края на градината, но в нея има спасителни залепващи вили, с които жителите на руските села крият сено в купчини. Хванаха ги сръчно, боец-колега и в един миг всичко се случи по различен начин или обратното: прасето на мамута Fighting бягаше, а един боец се нахвърли на мазните й страни, според мъничето, и така професионално бързо и тактично, сякаш беше на тактически изпит, държи не вилици, а пушка за нападение на Калашников, с щик-нож. И дори публиката подкрепи боеца с аплодисменти, възхвалявайки и аплодирайки настъпващата победа на homo sapiens, обикновени руски войски – над природата, разума над ума и в резултат на това прасето не издържа на атаката и се срина мъртво, точно пред вратата на къщата, на прага на която имаше рошав държейки шал в едната си ръка и хвърляйки втора зад долната част на гърба си, сълзливата баба на Яд-Виг. Другарят направи последния тик в трупа на прасе и вила, пронизал безжизненото тяло на животното, люлееше се като струна от контрабас, тракаше.

      – Е, бабо, другарю Спартак започна героично. – готово, изсипете и настройте масата!!!

      Баба измъкна зад себе си точилка, която разточва тесто за кнедли и пица и с рогозка го заби по черепа. Чу се тъпо звънене и двамата едва избягахме от нея. Тя също калдъръмени, десет до пет килограма, се хвърли към нас. И всички зрители отидоха на нейна страна и тръгнаха да ни настигнат, но не догониха, а гърба от камъните боли. Баба Яд-Виг, а след това написа жалба до командира на полка, за което ми дадоха десет дни, и другаря – плеснаха две години дисциплинарен батальон, където той звънна от камбана на камбана, почисти лайна в местния свинарник, ръчно…

      Така беше: зад метростанцията на великия командир, свети и просто Сашка, в пенисната зона на вредните издръжки, имаше био тоалетна от три кабини, свързани с една верига, ограничени с една цел, две от тях служеха като работеща тоалетна, където жителите на Св. Петербург, а третият беше офисът на оператора и касата, в едно лице, което събираше