Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски
е КГБ? – притесни се Сони.
Бащата пусна ръката на сина си и, гледайки встрани от сина си, гледаше като овен на новата порта, към портрета на Дзержински.
– КГБ е същото като FSB. Само стар като баба. И честно, не както сега, всичко е покварено… Като цяло баба е ФСБ…
– КГБ … – поправил се синът и като навил сабя от сухи сополи в дълбините на ноздрите, той се измъкнал, погледнал го и, като захапал зъбите си, изплюл и набръчкал носа си. – фео.., солен.
– НЕ яжте сърната, която майка ви не ви храни?! – възмути се бащата.
– Не, храниш.
– Правя пари на фураж. И майката готви и храни от това, което съм спечелила. Разбра ли?
– Прието, разбрано, приемане…
– Браво, баща ти, а ти …?
Синът се изправи на гишето SMIRNO, тъй като свещеникът го проби.
– Добре направени в конюшнята, но аз Добре направено.!!..
– .. Задник… хе-хе хех… Салага. – Отила удари нежно задната част на главата на сина си, но Изя се отдръпна и нанесе контраатака направо към копчето (носа) на баща си, както той учеше.
– Ъъъъ … – Отила се развесели, скривайки болката, ръката му само потрепваше, а очите му проливаха сълзи, – Е, така, майката ви храни или не?
– Емисии. Вкусно се храни … – синът започна да бере в лявото си ухо … – И тогава сестра ми и кой?
– А вие и сестра ми?.. А вие сте ХОРА! – усмихна се бащата и сложи очилата си, слезе от масата на стол и продължи да пише по-нататък, коленичи, така че да е по-високо.
– И какво означава тогава за нашия ОРГАН, онази седмица… тази… дойде друг президент …, американец, КГБ спи и хората се притесняват?
– Какво друго е такъв президент? – Очите на татко изскочиха изпод очилата.
– И тази, която се затваря със Силата в стаята, когато седите в тоалетната за три часа,..
– И тогава какво?
– .. тогава, те се смеят и се задъхват, като котки през март по улиците през нощта, а след това дори крещят като прасенца, когато са кастрирани. И излезте – като след баня – мокра.
– И къде съм в този момент? – потресе бащата.
– И все още седиш в тоалетната за час.., а след това, както винаги, крещи: «донеси хартията!!!».
– Ето, пикай!!. – избяга от усмивката на зъбите на генерал Клоп.
– И какво е «кучка»?
– Не смей ли вече да казваш това Добър?
– Разбрано, прието, Амин. – Отново станах, в гишето на Izza.
– Имате бойна мисия, за да разберете кой е този втори президент.
– Вече разбрах. Това е вашият подчинен – Инцефалопат Арутун Карапетович.
– Този старец? Той е тридесет години по-голям от нея и четиридесет и три по-възрастен от мен. Ей… това е глупак, роднина ли е?! – Клоп се прикова и започна да пише по-нататък.
– Ха-ха-ха-ха!!!! – След малко баща ми изведнъж избухна и почти избухна от стола си. Така се разсмя, че дори цензурирана дума не може да се обясни, само нецензурни. Но той се държеше за рамото на сина