Луд детектив. Забавен детектив. СтаВл Зосимов Премудрословски
дни? – усмихна се старецът.
– Или може би три години. – отговори присъстващият. – Ако не се съпротивлява на властите. – и затръшна вратата отвътре.
Инчефалопат с пръсти на лявата ръка прегърна тънката си брадичка и, мякайки под носа, реши да изпълни заданието, което беше подходящо за него и шефа му. Бързо излезе от гарата на улицата и веднага спря.
– Къде отивам? – попита се Харутун.
– За Изолда, глупак. – отговори саркастично вътрешен глас.
– Значи няма пари? На какво ще отида?
– А ти, заради любимия си, крадеш там от онзи дебел мъж, седнал в черен джип.
– Ней, тя ще победи лицето си. И не би трябвало, аз съм пентер?!
И докато Харутън се консултираше с вътрешния си глас, Клоп, като даде своите данни, скромно задряма, докато седеше в маймуна.
– Здравей, брада! – извика придружителят. Отила трепна и отвори изпъкналите си очи. Той избърса устата си и почувства киша в устата си, опита се да събере с езика си слюнката си, но в устата му нямаше достатъчно влажност и той поиска тоалетна.
– Колега, мога ли да използвам тоалетната?
«Възможно е», отговориха добродушно старейшините, «но ако го измиете.»
– Защо? – Отила се възмути, – аз съм задържан, но вие имате щатна дама в държавата си и тя трябва да мие пода.
– Не трябва, но не е задължен да мие долняк след такива вонящи бездомни хора. Е, така как?
– няма да мия точка! – категорично каза Bedbug.
– Ами тогава лайна в гащите. И ако нещо се удари в пода, тогава вие ще фабрирате цялото отделение.
– Това е против закона; трябва да ми осигурите тоалетна и телефон.
– И какво друго дължа? Aaa? – пристигна сержантът.
Отила не каза нищо. И като почувства, че е на път да порасне, той все пак се съгласи. Освен това никой не вижда.
– Добре, съгласен съм.
– Добре. сержантът се зарадва и поведе Клоп до тоалетната. – парцал, прах там, под мивката. А за техническите, които получавам. Кризата, хахаха.
– А къде е кофата и тоалетната хартия?
– Изплакнете парцала в мивката и избършете задника си с пръст. – погреши сержантът.
– Как е? – изненада се Клоп.
– Докато научавате, аз по принцип имам шкурка, мога да предложа и така с обикновена хартия имаме голям стрес. Кризата в страната. Освен това ние сме държавни служители.
Отила накисна лицето си и, като взе предложената хартия, се покатери на тоалетната. Чу се силен дъжд, Пент се обърна и излезе навън, затвори стойката. И Отила се отпусна, погледна между краката си и набръчка лицето си. Не само боли смрадът на киселите очи, но и всички панталони отвън бяха пронизани с малък, гаден на цвят, миризлив сухняк. Нямаше въпрос за тоалетната. Дори капки диария трептяха по стената.
Инчефалопат застана до колоната и като видя сержанта, който бе напуснал поста, бързо хукна към него.
– Здравей! apchi – поласка той.
– Какво, чакаш внук? – попита саркастично