Заливът Кисмет. Dawn Brower

      ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ ПО КОЛЕДА

      КНИГА ПЪРВА

      ГЛАВА ПЪРВА

      Лек сняг се спускаше от небето и докосваше земята. Снегът не се задържаше за дълго и по-скоро правеше асфалта мокър и кален. Холи Стрейндж се взираше през прозореца с отвращение. Коледа беше нейното любимо време през годината, а ежегодната надпревара с горещ шоколад беше единственото събитие, за което се вълнуваше. Всички търговци на Главната улица участваха. Тя е собственик на Серендипити Лейн с по-голямата си сестра Айви. Холи има и сестра близначка, Сейдж, но тя рядко се връщаше в залива Кисмет. Всичко в магазина беше ръчно изработено и внимателно подбрано. Те провеждаха класове за обучение на хора в различни занаяти и живопис. Имаха вече един планиран за изграждане на терариуми за по-късно тази вечер. Може би странен избор за посред зима, но хората се нуждаеха от растения в живота си. Те добавят баланс и изглеждат естетически приятни. Серендипити Лейн специализира в неща, които карат човек да се чувства добре – тялом, духом и на ментално ниво.

      Надпреварата с горещ шоколад даде шанс на местните жители да видят какво ново има в техния магазин и да привлекат туристи. Това беше един от най-големите им дни за разпродажба през годината … Това е така, ако времето реши да сътрудничи. Парадът на Дядо Коледа ще стартира след час и веднага след неговото приключване стартира надпреварата с горещ шоколад. Холи вече беше приготвила тайната си рецепта за горещ шоколад. Тази година имаше допълнителна надпревара. Участниците гласуваха за любимия си горещ шоколад, а победителят ще бъде официалният представител на горещ шоколад в дома на Дядо Коледа следващата година. Това бяха средства, които Серендипити Лейн може да използва за подпомагане на идеите си за разширяване.

      – Спри да гледаш през прозореца, така сякаш ще промениш времето по твой вкус, каза Айви. Тя беше пред тезгяха, приготвяйки ръчно изработените сапунени кексчета за продажба. Айви ги беше направила по-рано през седмицата и най-накрая имаха достатъчно, за да ги изложат на рафта. Те приличаха на червена кадифена торта с глазура от крема сирене. Айви дори беше поръсила червени стърготини върху белите върхове. Малките творения бяха толкова интересни и детайлни, че трябваше да ги наглеждат, когато малки деца влизат в магазина. Веднъж, когато отворили за пръв път, едно малко дете е натъпкало едно кексче в устата си. Те не бяха толкова вкусни, колкото изглеждаха …

      Холи погледна гневно сестра си, но Айви беше твърде заета, за да забележи усилието. Тя въздъхна. – Трябва да е перфектно. Тя се обърна и погледна назад през прозореца. Надпреварата с горещ шоколад щеше да започне скоро. Парадът вероятно вече беше приключил. Тя гледаше надолу към улицата, доколкото погледът й позволяваше. Хората вече започваха да си пробиват път в множеството магазини. Една двойка спря пред винарната с гроздови аромати и се загледа във витрината. Братовчедките на Холи – Лейлия и Каприша Стрейндж, притежаваха винарната. Те предлагаха голямо разнообразие от местни вина, както и селекция от своето лозе.

      Тя се обърна към Айви. – Мислиш ли, че ще имаме много посетители?

      Айви приключи с подреждането на сапунените кексчета. – Ще бъде същото, както всяка година, ако не и по-добро. Престани да се притесняваш толкова много.

      – Не мога, отговори тя. – Такава съм с всичко.

      Гледката извън нейния магазин отново я привлече към себе си. Тя отчаяно се нуждаеше всичко това да проработи. Холи трябваше да докаже на сестра си, че тя не е луда и Айви е взела правилното решение, позволявайки й да бъде част от Серендипити Лейн. Холи се беше отказала от колежа и вместо това остана в Залива Кисмет, за да помогне на сестра си да започне бизнеса. Имаха наследство от баба си по майчина линия и това бе най-смисленото решение. Близначката на Холи, Сейдж, напусна града и започна бизнес с планиране на събития. Тя искаше да се измъкне от залива Кисмет възможно най-бързо. Засягат „Куражът на Фортуна “(Форчънс Фортитюд) беше успешен. Сейдж бе успяла да привлече няколко сватби на високо ниво и тържество за празнуване на петдесета годишнина. Ако нещата продължаха в този дух, Сейдж би могла да разшири дейността си и да наеме повече служители.

      –Отивам до „Уичис Брю“ за кафе. Холи взе палтото си от закачалката наблизо. – Искаш ли нещо?

      – Чакай. Айви заобиколи тезгяха и посегна отдолу. Тя извади един пакет и след това й го подаде. – Дай това на Есмералда. Това е нейният подарък за Тристан.

      Есмералда и Тристан са собствениците на кафене „Уичис Брю “. Есмералда беше друга братовчедка. Заливът Кисмет беше почти препълнен със семейство Стрейндж. Техният прародител Томас Стрейндж е първият кмет и играе важна роля за основаването