Заливът Кисмет. Dawn Brower
и Холи не си ли приличат?”
Тристан поклати глава. “Не, те са разнояйчни близначки.”
По някаква причина това облекчи Никълъс. Искаше Холи изцяло за себе си и не му харесваше идеята, че тя е подобна на някой друг. Тя беше… Той се намръщи, когато мислите му започнаха да имат собственически привкус. В този момент му хрумна само една дума за Холи. Моя.
“Благодаря ти за помощта. Оценявам го.”
“Няма защо.” Тристан завърши с приключването на касата и върна всичко по местата им. Той подаде комплект ключове на Никълъс. “Провери дали си заключил след като тръгнете. Дай ключовете на Холи и аз ще ги взема от нея в Серендипити Лейн. Есмералда ще отвори утре, така че не ми трябват веднага.”
Никълъс никога не беше срещал група от хора, които да са толкова доверчиви. Може би имаше нещо в живота на този малък град… Тристан едва го познаваше и му даваше ключовете от бизнеса си. Защо би направил това с напълно непознат? “Можеш да ми имаш доверие.”
“Знам,” каза той загадъчно. “В противен случай бих те изхвърлил веднага щом поиска моята помощ. Както казах… Кисмет е магия. Ще видиш.”
С тези думи Тристан излезе от „Уичис Брю“ и остави Никълъс сам да чака Холи. Той се надяваше, че тя харесва изненадата и ще му прости за грешката, която направи по-рано. Никълъс рядко се действаше импулсивно, но Холи го караше да иска неща, да иска нея…
ГЛАВА ПЕТА
Тристан беше казал да се отбие в Уичис Брю. За какво ли Есмералда се нуждаеше от нея? Холи мразеше, че е в такова мрачно настроение, но всичко, което искаше, беше да се прибере и да се свие на дивана си. Надпреварата с горещ шоколад постигна голям успех. По-късно тази седмица ще разберат кой бизнес е спечелил вота за най-добър горещ шоколад. Може би Есмералда искаше да й прави компания за вечеря. Холи не трябваше да отблъсква Никълъс. Ако беше малко по-приятелски настроена, може би щеше да я покани на вечеря. Не беше възможно да напусне Серендипити Лейн, когато той поиска, но тя беше свободна цялата вечер.
Холи въздъхна и отвори вратата на Уичис Брю. Малки бели светлини украсяваха целия магазин. Дали Тристан и Есмералда най-накрая бяха решили да поставят коледна украса? Повече от седмица Холи закачливо им напомняше че трябва да украсят кафенето за да изглежда малко по-празнично. Светлините в кафенето бяха угасени и само малките светлинки осветяваха помещението. “Есме?” извика тя. Нямаше отговор. Холи пристъпи навътре в кафенето и извика уплашено, когато пред нея падна голяма сянка.
“Не исках да те уплаша.” Никълъс пристъпи по-близо до нея. “Исках това да бъде приятна изненада.”
Дали Тристан и братовчедка й се бяха наговорили? Как знаеха, че се интересува от Никълъс? Това нямаше значение, но тя щеше да разпита и двамата следващия път, когато се срещнат. Тя искаше да прекара вечерта с Никълъс и сега можеше да го направи. Въпросът беше колко искаше той да разбере за това нейно желание? “Всичко е наред. Очаквах да намеря братовчедка си тук и съм малко шокирана че ти не си Есмералда.”
“Прости