Желания. Берардино Нарделла
вÑÑко мое желание е и намеÑение, и в ÑамкиÑе на ÑÐµÐ»Ð¸Ñ Ð¼Ð¸ живоÑ, пÑодÑлжавам наÑÑоÑÑелно да желаÑ.
Това може да изглежда ÑÑÑанно, но ÑакÑиÑеÑки е Ñака, Ñвикнали Ñме да гледаме на желаниеÑо каÑо на неÑо âголÑмоâ, âнеизпÑлнимо или поÑÑи неизпÑлнимоâ, âнедоÑÑижимо или Ñакова, за коеÑо ÑÑÑбва здÑаво да Ñе изпоÑим, за да го поÑÑигнемâ, но в дейÑÑвиÑелноÑÑ, ÑÑлоÑо ни ÑÑÑеÑÑвÑване е оÑновано на ÑазлиÑни малки и големи желаниÑ, коиÑо ÑÑпÑÑÑÑÐ²Ð°Ñ Ð¶Ð¸Ð²Ð¾Ñа ни.
Такова е желаниеÑо да изглеждаме по опÑеделен наÑин, да бÑдем, да поÑÑигнем, да ÑеагиÑаме, да опиÑваме, да ÑÑÑÑим, да вÑÑваме, да ÑÑздаваме, да знаем, да иÑкаме, да имаме, да можемâ¦
ÐÑи деÑаÑа Ñова Ñе вижда по ÑÑен наÑин, доÑÑаÑÑÑно е да ги наблÑдаваме по вÑеме на игÑа, за да видим колко невÑздÑÑжани Ñа поÑÑоÑнниÑе им желаниÑ, докаÑо пÑи вÑзÑаÑÑниÑе, Ð¼Ð°ÐºÐ°Ñ Ð¸ пÑи ÑÑÑ Ð´Ð° не е изÑезнало наÑÑло вÑиÑко Ñова, Ñе опиÑÐ²Ð°Ñ Ð´Ð° замаÑкиÑаÑ, поне оÑÑаÑÑи, ÑÑлоÑÑÐ½Ð¸Ñ Ñи âÑвÑÑ Ð¾Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸Ñâ, давайки глаÑноÑÑ Ñамо на Ñова, коеÑо ÑÑиÑа за Ñгодно или вÑзможно ÑпÑÑмо даденаÑа ÑиÑÑаÑÐ¸Ñ Ð¸ пÑиÑÑÑÑваÑиÑе Ñ Ð¾Ñа.
Ðожем да деÑиниÑаме желаниеÑо каÑо двигаÑелна Ñила, коÑÑо подÑиква ÑÑÑеÑÑвоÑо ни кÑм опÑеделени поÑоки, поÑоки, желани Ð¾Ñ Ð½Ð°Ñ ÑамиÑе, оÑновани на желаниÑÑа ни.
ÐеланиеÑо подÑиква кÑм дейÑÑвие, опÑÐµÐ´ÐµÐ»Ñ Ð¿Ð¾Ð²ÐµÐ´ÐµÐ½Ð¸ÐµÑо ни, какÑо ÑпÑÑмо желаниеÑо, Ñака и ÑпÑÑмо негаÑивнаÑа ÑÑÑана на желаниеÑо, ÑоеÑÑ, ÑлÑÑва ни Ñе Ñова, коеÑо не желаем.
Това ÑÑÑо е желание, Ñо бива опÑеделÑно каÑо негаÑивно, заÑоÑо е неÑо, коеÑо не иÑкаме да Ñе ÑлÑÑи, но и Ñо ни ÑлаÑка кÑм ÑиÑÑаÑии, коиÑо ÑелÑÑ Ð´Ð° Ñе изпÑлни.