Желания. Берардино Нарделла
Това не е ÑмÑÑвена ÑпекÑлаÑиÑ, доÑÑаÑÑÑно е да Ñе огледаме наоколо. ÐÑÑко ÑÑздадено неÑо, вÑеки поÑÑÐ¸Ð³Ð½Ð°Ñ ÑезÑлÑÐ°Ñ Ðµ бил поÑÑÐ¸Ð³Ð½Ð°Ñ Ñака, вÑиÑко Ñова е изминало ÑÑÑÐ¸Ñ Ð¿ÑÑ.
ÐиÑо Ð¾Ñ Ð²ÑиÑко Ñова, не би ÑÑÑеÑÑвÑвало, ако не ÑÑÑеÑÑвÑваÑе желаниеÑо, коеÑо го е Ñодило, на пÑÑво вÑеме - на менÑално ниво.
ÐÑиÑки идеи Ñе ÑÐ°Ð¶Ð´Ð°Ñ Ð¾Ñ Ð¶ÐµÐ»Ð°Ð½Ð¸ÐµÑо, доÑи ÐÑÑ Ð¸Ð¼ÐµÐ´ вÑв ванаÑа Ñи, в моменÑа в койÑо инÑÑиÑиÑÑа Ð¼Ñ Ð³Ð¾ ÑÐ¿Ð¾Ñ Ð¾Ð¶Ð´Ð° и Ñой извиква âÐвÑика!â, е имал желаниеÑо да оÑкÑие подобно неÑо, инаÑе идеÑÑа ÑеÑе да го ÑÐ¿Ð¾Ñ Ð¾Ð´Ð¸ и оÑмине, не намиÑайки благоÑодна поÑва, не намиÑайки едно пÑедÑазположено да Ñ ÑазбеÑе и да Ñ Ð¸Ð·Ð¿Ñлни ÑÑзнание.
ÐовеÑиеÑо в Ñебе Ñи е най-добÑоÑо каÑеÑÑво, коÑÑо нÑкой може да пÑиÑежава, Ñова е Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¾Ñо ÑÑловие, за да Ñе поÑÑигне ÑÑÐ¿ÐµÑ , ÑÑÑо какÑо и надеждаÑа инÑеÑпÑеÑиÑана каÑо опÑимизÑм, ÑазбиÑа Ñе, вÑиÑко Ñова не ÑлепеÑкаÑа, а пÑеминало пÑез ÑаÑионалнаÑа миÑÑл.
Ðез опÑимизÑм, без довеÑие, без надежда, енеÑгиÑÑа ни ÑгаÑва, ÑпиÑаме да Ñе боÑим, Ð·Ð°Ñ Ð²ÑÑлÑме вÑиÑко.
СÑигаме до ÑÑеÑаÑа Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð° ÑÑÑпка, Ñази на поÑÑоÑннаÑа волÑ, наÑоÑена кÑм изпÑлнениеÑо.
ÐолÑÑа е една огÑомна Ñила, Ñ ÐºÐ¾ÑÑо Ñазполагаме и коÑÑо ни позволÑва бÑквално да пÑеобÑÑнем ÑвеÑа.
Ð¢Ñ Ðµ могÑÑа и неогÑаниÑена оÑноÑно пÑедÑазположениÑÑа и ÑпоÑобноÑÑиÑе, коеÑо ознаÑава, Ñе когаÑо иÑкаме неÑо, Ñо пÑÑво бива пожелано, а поÑле поÑÑедÑÑвом волÑÑа Ñе пÑевÑÑÑа в желаниеÑо ни, Ñ Ð¿Ð¾ÑÑоÑнÑÑво, Ñано или кÑÑно, в оÑакване Ñ Ð´Ð¾Ð²ÐµÑие, пÑи вÑиÑки ÑлÑÑаи Ñе Ñе ÑлÑÑи, по ÑилаÑа на ÑакÑа, Ñе вÑиÑки Ð½ÐµÐ¾Ð±Ñ Ð¾Ð´Ð¸Ð¼Ð¸ ÑÑÑпки Ñа изпÑлнени.
Конец