В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски
избивайки куршуми изпод езиците си и изплювайки парчета зъби по пода.
Дебелия сервитьор вече носеше барбекюто на дългоочакваните. Той сложи табла пред носа на Гиви на масата и замръзна в багажника на дебелия син на местната власт с прякор – «Хей, да?!». Дядото на Гиви нетърпеливо грабна барбекю и с жълти метални зъби грабна парче централно пържено месо. Сервитьорът внимателно скочи в задника, на свой ред хвърли колене. Гиви дръпна шиба веднъж. Месото просто се протегна. Дръпна, захапа зъби – два. Шишът се измъкна от ръцете му и размахна стария в лицето, оставяйки по бузите му тлъсти ивици и пръстен от пържен домат на върха на нос с дрямка, кавказка националност, нос. Той го издърпа трети път и сенилните му ръце трепереха. И…
– Какъв вид месо, каучук, вай?! – избухна уважавания Дживи джин.
– Ей, баща, вай, хотелиле здрав овен, той щипа трева в планината! Подуши свежия въздух, да?! и живя сто и дванадесет години.
Гиви нервно хвърли барбекюто на масата.
– Хей, да, знаех тази шега, когато имахте баща си в проекта, да?! – Той стана и, забравяйки импровизирания бастун от кичура със счупени възли, си отиде.
Хубава вечер!!!
Но ние от своя страна се напихме и тупнахме, и влязохме в бой, но какво да кажем без него, ние сме ВВС? А сутринта бяхме седнали да продължим почивката си и да изчакаме следващото пътуване по устните…
Утрото на лош ден…
бележка 9
турне
Славей Венадевич, бивш полковник на полицията, сега шеф на престъплението, спря до готин магазин и купи хладна литра бутилка водка, хладна закуска, хладна бира и излезе от магазина хладен. Приближи се до готия си работещ джип, той го блокира от хладна аларма и …, спомни си, че е забравил да си купи готини цигари.
– Е, смърч падна. – Той се възмути и хвърли всичко в задника на колата, бързо реши да я закара до магазина за никотин и не придаде значение на алармата. – Е, какво, веднага без опашка и купете?! Минутна работа.. – помисли си той, но се оказа, че някой клиент плаща за голям брой продукти за корпоративното парти и трябва да изчака десет минути. Касовият апарат е зает.
Когато сте навън, е готино. Когато си тръгна, готиният му джип с хладна аларма, с хладка водка, хладна закуска, хладна бира го нямаше.
– Те са отвлекли, демони, хе … – промърмори Славери Венадевич и, запалвайки готини цигари, повика КАТ за отвличането на приятеля си, полковник.
Два часа по-късно в двора е намерен джип: вътре в трупа на млад човек и половин литър водка, отворена кутия бира и почти изядена закуска. На пет метра от джипа лежеше вторият труп на по-възрастен хачик.
Приписвали всичко на взетите продукти и наказвали директора на този магазин, казват, че дъщеря му, седемнадесетгодишна ученичка, била убита. Самият Славери Венадевич плати за погребението крадец от чиста съвест, чиито чистачки намериха глава седмица по-късно на сметището. Те извикаха техника на местопроизшествието и избягаха, като видяха полицията