В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски
глиганът от Търговската жена открадна? Ела, опаковай се, ела с нас.
– Защо? – попита моята.
– Дайте признание. Искаш ли с него, Василиса? – предложи смело и плитко ченге.
– По принцип можете да работите вместо това. – Добавено мършаво и дълго ченге.
– Но пишка си го познал!! – пияният Харя изтрещя, взе чук и два гвоздея на сто и петдесет милиметра от перваза на прозореца и до следващото време прикова краката си към дървения под, без да сваля чехлите им, да не се набръчка и, очевидно, не изпитва болка. Кръвно бавно накиснати чехли. «Сега ме вземете, но не пипайте племенницата ми, иначе сами ще отидете до кофата… Е.., слаби?». Не съм откраднал глиган; няма да видя век воля.
– Е, ти си глупак, Хариа – Начертано удебелено.
– Точно така, тя се срути от дъб, защо е толкова жестока? – добавя кльощава.
– Защо толкова жестоки? Ела, Палич, на циклопите, напрежението му. – предложи смело. – Този не ходи, не ходи.
– В, глупак, Хариа!! Сега, Васка, – обърна се към моя. – Поставете мивката, иначе тя е наполовина ядосана. – обърна се и тръгна.
Хариа взе клещи от перваза на прозореца и дръпна ноктите назад без никакво напрежение, без изобщо да изкриви лицето си. Отворихме уста изненадано.
– Да, не присвивайте момчета. той ни успокои. -сип.., краката ми все още бяха замръзнали в мините. Но тази сива мръсотия пада веднага. Хахаха!!! – и той оголи мръсната си уста, от която се виждаха почернелите късчета на бившите зъби.
– Скъпа, моят яхтинг! – моят приятел се обърна към мен. – се втурнаха към него, той има всички момчета. Той е жена през целия си живот, но майка му не го е виждала на срещи. Тя дори го е родила в зоната, когато излежаваше термина си с баба ми за торба със зърно, която те откраднаха заедно, две сестри близнаци. Да чичо?
– Да, това е боклук, слушай, каква шега от зоната ще ти кажа … – И Каря, без да обръща внимание на мухите, продължи спомените за смешни истории, които се състояха в затвора.
– И целият район трябваше да престои два часа при петдесет и пет градуса слана.
– И какво се случи? – попита чичо.
– … Така беше така: при вечерна проверка, тъй като няма изпълнител.
– И кой е? – попитах аз, като минах зоната задочно.
– Това е затворник, който дава работа на други затворници, тъпче със собственика на зоната. – обясни ми. Хариа запали цигара и издуха димни пръстени.
– … Целият район беше обърнат с главата надолу. – продължи Харя. – Няма коза от това и всичко, а слана – минус четиридесет и пет. Северно сияние и бързане от небето. Именно тогава изблъсках с краката си, след което отидох гнило костюм, измъчен от краката.
– И какво, открихте ли това? – чудех се.
– Аааа… Да, намериха.., хе.., под душа, в натура, ще се чукам. Този шмук, гол пред тоалетката на задника му, муцунката се разтресе.
– Хахахаха!!! – изкрещя – Какво, в натура?
– Какво, защо? – попита моя.
– Защо, какво?! Прикован на бийп (задника). Там цялата зона все още