В дена. Хумористична истина. СтаВл Зосимов Премудрословски
имам само двадесет рубли. Претеглете двадесет, моля.
– Ей, мамка му, не виждаш, един килограм е останал. Вземете всичко.
– Да, бързам да работя с моя съжител набързо от работа, ако тичам у дома, ще закъснея за посещението. Продайте на двадесет?! Моля. Помогнете ми и по някакъв начин ще ви помогна по-късно.
– Нат!! – отсече вторият грузинец. – Какво тежа двадесет тебе, а къде останалото къде? Взима се килограм, а половин килограм е нетен. Китка от… какво, ще ям ли? Какво съм, магаре? Върви мозъка не се чукай. Върви, не се занимавай… Урюк, Урюк! Прясна мазнина кайсия!!! – Забелязвайки лекаря, той започна да крещи грузинци на празен пазар. Лекарят се изправи и каза, преди да си тръгне.
– Ами тогава. Ще дойдеш в моята болница. «И аз, тъжният лекар, си тръгнах, като си спомнях всичко.» – Хвани се, жилав…
И със сигурност. На следващия ден този втори грузинец, като не продаде последния килограм кайсия, я изяде немита и беше отровен. Той дойде при мен – лекар без определено местожителство, наема стая в този град, и аз придобих докторска диплома в Московския проход под името «Охотни Ряд». Но фактът, че сме бездомни лекари е вярно. Там, където има епидемия, ние живеем там, където войната също е дори там, където искам да работя там, защото съм подправено потомство на светския живот! Така попаднах тук, в провинцията, за една малка заплата. И сертификацията не беше проверена. Кой ще дойде тук и знанията в Интернет по гребане, просто не бъдете мързеливи, особено принципът на консултация помага. Навсякъде има подчинен, който изяде това куче и се подготвя за пенсиониране. След това решават главното… Като цяло този втори грузинец ме прикова и ме събуди с чукане на вратата, след бурен бездомен уикенд.
– Влезте, седнете!! – без да вдигам очи, предложих. – От какво се оплаквате?
– е, докторе, стомахът е подут, боли. Да?!
– Лента до кръста. – Разбрах и разбрах кой дойде при мен, но не дадох оглед. Той се приближи до него като непознат и слушаше косматия му корем.
Нещо се гърчеше и тананикаше вътре в горната част.
– Мдаааа … – дръпнах, помислих, извивайки се лице и казах. – Ей, скъпа, какво ядеш?
– Урюк. Вероятно забравих да се измия. – извикаха от болка грузинците.
– Знаеш ли, кайсията всъщност няма нищо общо. Имате диатеза.
– Какво?
– Като цяло сте бременна.
– Тий какво?? той избухна. – Какво е толкова бременна???? Ей, ти доктор лельо, вчера те познавам!! Отмъщаваш си!!!
– Не, какъв си. Всички симптоми се сближават до една диагноза, до бременност.
– Какъв е друг симптом, бременността?! Ей, уа, уа, отивате. Ще отида друг лекар. Отмъщаваш ми за кайсия. – и, скачайки гордо, се отдалечи. Изхиколих се и се кикотих злобно на себе си и вдигнах телефона, набрах номера на втората клиника.
– Alle, Seryoga. Жълт сняг? – той също е Бум, но е учил в публичната библиотека в Санкт Петербург и знаеше повече от мен, толкова повече той, за разлика от мен, живееше в операционната зала, в допълнение към «нощния подслон»