Падам Си По Нея. A. C. Meyer
Мога ли да очаквам кафето ми да дойде скоро или рискувам да го разлееш върху мен?
Не мога да не се пошегувам.
Тя изглежда объркана. Имаме добри отношения, но рядко се шегуваме помежду си. Аз съм забавен човек, весел, но не и на работа. Не знам какво ми става, но коментарът просто ми се стори… на място. Тя се усмихва срамежливо и не мога да си обясня реакцията ми, но усещането е същото като това, когато Родриго ме удари силно в корема по време на джиу-джицу практика. Ударът беше неочакван. Той пропусна удара и ме закова, оставяйки ме без дъх, точно както сега.
– Не. Тя се усмихва и лицето й става яркочервено.
Кой все още се изчервява в днешно време?
- Обещавам, че кафето ще е непокътнато - отговаря тя, все още усмихната. След това прибира кичур коса зад ухото си. Наблюдавам всяко нейно движение. Тя отново се изчервява, може би от погледа ми, а аз поклащам глава, опитвайки се да изляза от транса, в който изглежда съм.
- Благодаря ти, Мариана. Ще бъда в офиса си. Няма нужда да бързаш с кафето.
Опитвам се да разбера какво, по дяволите, ми се случва. Затварям вратата на офиса си и отивам направо до прозореца, молейки се красивата гледка към океана на плажа Ипанема да изтрие примамливия образ на Мариана от главата ми и да ме успокои.
Имам среща с рекламодатели след половин час и това да видят колко ме е възбудила асистентката ми изведнъж няма да ми помогне.
Мари
Боже Господи! Разбира се, нещо такова ще се случи на мен. Трябваше ли Карлос Едуардо да влезе точно в момента, в който събирам тези файлове от пода? И какъв беше този коментар за кафето? Винаги е бил мил, но не е от шеговитите. Той е съвършен професионалист, също като мен.
Телефонът звъни непрекъснато, когато вляза в офиса. Нямах време да си вържа косата, преди той да влезе и докато вървя към малкото кухненско помещение, съм на път да припадна, когато виждам отражението си в стъкления шкаф. Включвам кафемашината и хуквам към тоалетната. Косата ми е рошава и съм зачервена. Мамка му. Разбира се, той ме гледаше с насмешка. Изобщо не приличам на неговата асистентка. Поемам дълбоко въздух и се връщам в офиса си, хващам чантата си и се заключвам в тоалетната. Връзвам косата си на висока опашка - обикновена, но професионална. Оправям грима и дрехите си. Готово! Сега изглеждам много повече по начина, по който Големият шеф, както обичам да го наричам, ме вижда всеки ден.
Излизам от тоалетната и хуквам към офиса си, за да прибера нещата си там, където им е мястото, след което се връщам в кухнята. Поставям в поднос бисквитки с кафе, вода и масло. Големият шеф, въпреки че изглежда много сериозен, има апетита на тийнейджър. Той обича бисквитките. И понякога, в средата на следобеда, той ме моли да му взема пакет фъстъчени M&M от автоматите на втория етаж. Не знам как успява да остане толкова слаб по начина, по който се храни.
Дишам дълбоко, слагам най-професионалната си усмивка и почуквам, преди да отворя бавно вратата. Той стои пред