Падам Си По Нея. A. C. Meyer

      Имаме навик да оценяваме колко е готин Големият шеф ежедневно.

      Девет.

      ДЕВЕТ? Наистина?БОЖЕ!

      До после. Посетители в офиса.

      Затварям Messenger, когато виждам Фернандо и Мигел. Те са мои колеги, но не ги харесвам много. Работят тук точно като мен, но непрекъснато се опитват да наложат приятелството си с Големия шеф, особено Мигел, който е някак неосведомен. Той не подбира особено и се пробва с всяка в офиса. Възползва се от каквото може.

      - Така че нека го направим така… Ще ти дам луната. Ти ще ми се отдадеш... Мари Мариана...

      Мигел пее песен, в която се споменава моето име, както всеки път, когато ме види.

      Фернандо се смее и се опитва да го скрие, като се изкашля, а Мигел се опитва да се приближи, но аз бързам да вдигна телефона, за да уведомя Карлос Едуардо, че са тук.

      - Карлос Едуардо, Фернандо и Мигел са тук. Добре, благодаря.

      Казва ми, че могат да влязат и аз се изправям, за да ги въведа.

      Те правят жест, като ме оставят да ги водя и когато стигам до вратата, се обръщам, за да ги въведа. Тогава ги хващам да ми оглеждат дупето. Гледам ги, а те дори не се опитват да се правят на смутени. Въвеждам ги в офиса и точно преди да затворя вратата, очите ми се срещат с очите на Карлос Едуардо. Той е намръщен.

      Предполагам, че изглеждам разстроена, защото той им хвърля неодобрителен поглед и казва:

      - Вие двамата отново ли тормозите моята асистентка?

      - Тя е истинска красавица - казва Мигел и Карлос Едуардо го прекъсва.

      - Стой далеч от нея. Мариана не е като онези въздушни глави от модния отдел - отвръща той, като звучи много сериозно

      Затварям вратата шокирана. Атмосферата в компанията винаги е била игрива и изпълнена с флирт. Тук работят много млади хора и хубави жени. Но това никога не включва мен. И определено не до степен, в която Големият шеф да се намеси.

      Връщам се на бюрото си и отварям отново Messenger.

       Извинявай, давама задника са в стаята.

      Сутринта бързо минава с поредица от срещи. А следобедът също е натоварен. Имаме предвидени три големи срещи и аз ще участвам във всички тях.

      По обяд Карлос Едуардо напуска кабинета си и за първи път този ден си позволявам да го разгледам по-добре. Той е великолепен, както винаги. Тъмната му коса е рошава, сякаш е прокарал пръсти през нея няколко пъти и е с няколко сантиметра по-дълга, отколкото подобава на главния редактор на списание. Носи сив костюм, който идеално пасва на силното му загоряло тяло. Виждам леко набола брада по лицето му и макар че това би направило всеки друг мъж да изглежда небрежно, това го прави да изглежда по-секси.

      - Мариана, излизам за обяд - казва той и ме изтръгва от фантазията. - Ще се върна преди два часа.

      - Хм...ъъъъ... Добре - отговарям, псувайки се мълчаливо. Глупачка! Не можеш да го гледаш така, както куче гледа кокал!

      Той се усмихва, изглежда развеселен, и след това заминава за обяд. Наслаждавайки се на празния офис, аз също отивам да си взема обяд. По-добре да побързам, за да бъда готова за срещите по-късно.