Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship
- попита Ник и повдигна вежди в недоумение. - Носиш дрехи от хора?
- Трансформирах се, беше спешен случай. Трябваше да спася това момиче, преди един вампир да ѝ изпие кръвта. - защити се Стивън.
- Да. - изцвърча Дийн. Същото момиче, пред което ти сритаха задника.
- Все едно на теб никога не са. - не му остана длъжен Стивън.
Дийн спря и се замисли.
- Не, не са ми сритвали задника, само са го натупвали.
- Ах! - изрева Стивън, като замахна с ръка и се загледа в друг коридор.
Ник погледна към Дийн.
- Имаш ли идея къде е скрил дрехата?
- Под леглото си. - отговори Дийн.
Ник се усмихна.
- Идеална информация за изнудване, благодаря ти.
- Няма защо. Обичам да го засрамвам... А и той все мисли, че ще му наритам задника или нещо такова.
- Садист. - каза Ник с усмивка.
- Аз съм паднал. - каза Дийн. - Нямаме много с какво да се забавляваме.
Стивън се приближи до вратата на офиса на свещеника и тъкмо щеше да почука, когато чу гласове отвътре. Единият беше на свещеника, а другият - на жена. Свали ръка и допря ухо по-близо до вратата, за да може да чуе.
Джуъл обикаляше, като се опитваше да се концентрира, но беше трудно. Първото нещо, което ѝ хрумна, когато влезе в офиса, беше момента, когато бе нападната от вампири и видя гол мъж или шифтър... Каквото и да беше. Прекара последните 5 минути, отговаряйки на въпросите на свещеника за онази нощ, но в момента имаше по-големи проблеми.
- Не трябва да се прокрадваш тук посред нощ. - каза свещеникът. - Опасно е. Ами ако баща ти или годеникът ти те хванат?
Джуъл се насочи към бюрото му и удари ръка по него. - Не, те не са опасни... Да изляза през прозореца и да се промъкна покрай въоръжената охрана, която ме държи като затворник, и да се опитам да се върна, без да ме забележат.
- Баща ти само се опитва да те защити.
Той се опита да я успокои, но знаеше, че тя казва истината. Баща ѝ идваше да се изповяда всяка седмица.. Да отмие кръвта от ръцете и съвестта си.
- Не, той се опитва да ме принуди да се омъжа за бизнес партньора му, за да си изплати дълга. Дълг, с който нямам нищо общо. Няма ли закон срещу робството в тази страна?
- Но когато с Антъни дойдохте за срещата, ти каза, че го обичаш от дъното на душата си. - каза свещеникът. - Не трябва да лъжеш за такива неща. Това е позор в очите на Бог.
- Да, с двама охранители до нас... Спомняш ли си? Този зад мен опираше дулото на пистолета си в гърба ми. Не бих могла да обичам егоистичен жесток варварин като Антъни. Той обеща, че ще убие мен и баща ми, ако не се омъжа за него. И по-рано онази нощ, когато се опитах да кажа на татко, че не искам да имам нищо общо с Антъни, той ме удари толкова силно, че видях звездички.
Джуъл и свещеникът се стреснаха, когато вратата се отвори с такъв трясък, че удари стената и няколко картини и позлатен кръст паднаха.
Стивън застана на вратата, като гледаше и двамата. Но тъмната синина на бузата на Джуъл го разяри като бик.
- И двамата трябва да дойдете с мен.
Коленете на Джуъл омекнаха, когато видя, че мистериозният мъж е жив. Толкова пъти