Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора). Amy Blankenship
Повали вампира на земята и му изръмжа заплашително, преди да откъсне врата му с острите си зъби. Чувстваше как ноктите му се забиват в него в паника, но продължи да го разкъсва. Като хвърли главата настрана, той се обърна към Кат и изрева.
Тревър се погрижи за последния вампир, като го разкъса и не остана нищо друго освен торс без глава и крайници. Той вдигна поглед, когато чу виковете на Кат и видя една пума да скача върху вампира, който я беше нападнал. Когато тя отново се трансформира в човек, Тревър застана пред голото ѝ и безжизнено тяло и се наведе, за да я защити от други атаки.
Вниманието му бе привлечено от силно ръмжене и той срещна погледа на много разгневена пума, която го гледаше с явното намерение да убие... Куин Уайлдър.
Тревър бе уморен от битката и това забавяше рефлексите му. Не беше в състояние да разкара Куин и пое цялата сила на атаката. Тревър бе повален на земята и се удари в стената за втори път тази вечер.
Тревър изръмжа и успя да се изправи на задните си крака за две секунди, преди да падне отново на земята. Куин се приближаваше и той не искаше да се трансформира пред пумата, но знаеше, че трябва. Кат сигурно щеше да им каже... Така че какво губеше? Като не можеше да види раните си от козината, той бавно се трансформира и още веднъж се опита да се изправи на крака.
Куин се спря, когато видя мъжа от бара... Уорън го беше нарекъл Тревър. Той изсъска, когато надуши, че Тревър не е обикновен шифтър.. Или поне не беше срещал такъв преди. Това, че не знаеше срещу какво се изправя, не му помогна да се успокои.
Той направи още една крачка, но Уорън застана на пътя му и се приближи до Тревър, като също се трансформира в човек отново. Когато Тревър се олюля, Уорън го хвана за ръката и го взе на рамо. Не виждаше причина да позволи на Куин да срита някой, който не можеше да се защитава.
Тревър погледна Уорън и се усмихна, когато разбра затруднението им.
- Ама че бъркотия. Сега всички сме голи. - каза той и бързо припадна.
Уорън поклати глава и не сдържа усмивката си, защото Тревър беше прав. В такива моменти се радваше, че си носеше мобилния телефон и то по този начин. Той подпря леко Тревър на стената и щеше да вземе телефона, когато чу Куин да ръмжи.
Куин се бе трансформирал и гледаше към изпадналата в безсъзнание Кат. Дрехите ѝ бяха на няколко метра. Бяха разкъсани от трансформацията и не можеха да бъдат облечени. Като реши да мисли за това после, Куин започна да преглежда раните ѝ и спря, когато видя все още течащата кръв от бедрото.
Като помести крака ѝ, за да види откъде идва кръвта, той замръзна, когато видя белега за чифтосване. Изръмжа преди да успее да се овладее. Някой се бе чифтосал с Кат, бе ѝ оставил белега и беше я изоставил.
Куин усети надигащата се ревност и се наведе, за да провери дали все още може да подуши миризмата по кожата ѝ. Това го вбеси още повече.. Тя не миришеше на друг мъж, ухаеше прекрасно.
Като погледна мъжа, пред който Уорън бе приклекнал, Куин се зачуди дали белегът бе оставен от този русокос мечок.
Уорън извади телефона си, като реши за момента да игнорира гневното избухване на Куин. Кат се нуждаеше